Какво е франчайзинг

Франчайзингът е начин за развитие на бизнес, основан на „лизинга“ на търговска марка. В юридическо отношение франчайзингът е метод за сложно лицензиране, когато заедно с търговска марка (или търговско наименование), на потребителя се предоставя и лиценз за комплекс от ноу-хау.

Инструкция за употреба

1

В франчайзинговите отношения се разграничават две страни: франчайзодателят - този, който предоставя търговската марка за употреба, и франчайзополучателят - този, който ще я използва (купувачът на лиценза). Лицензополучателят, съгласно общите правила за лицензиране на интелектуална собственост, плаща на франчайзодателя сумата пари, договорена в споразумението в даден момент, а също така - редовно - авторски възнаграждения или роялти за използването на търговската марка или търговското наименование.

2

Съществуват обаче две основни разлики между лицензирането за франчайзинг и „обикновеното” лицензиране на интелектуална собственост. Първият е, че франчайзополучателят е длъжен да използва търговската марка по начин, строго предписан от франчайзодателя. Второ - авторските възнаграждения се изплащат на франчайзодателя, независимо от резултатите на франчайзополучателя. Помислете за тези подробности по-подробно.

3

По правило франчайз схема (франчайзинг) се използва за изграждане на така наречените „мрежи за продажба“ на продукти, произведени под търговска марка или търговско наименование. В тази схема франчайзодателят е производителят на продукта (най-често), а франчайзополучателят е продавачът. Разликата от „обичайните“ търговски споразумения е, че франчайзодателят задължава франчайзополучателя не само да продава стоките, но и да използва разработените от него методи за реклама, маркетинг, отчитане и др., Т.е. техники и ноу-хау, т.е. които съставляват така наречената „бизнес система“.

4

Когато работи под лиценз за франчайзинг, франчайзополучателят (продавачът) по правило се съгласява редовно да купува от производителя (франчайзодателя) определени обеми от продукта за последваща продажба. В този случай франчайзополучателят няма право да определя собствените си цени на дребно за продукта - а само в ценовия диапазон, определен от франчайзодателя. По правило франчайзодателят определя нормите на обема на продажбите в споразумението, а също и в случаите, когато франчайзополучателят надвишава стандартите, бонусната система. Трябва да се отбележи, че авторските възнаграждения - редовни плащания към франчайзодателя - не са „процент от посредника“, а плащания за използването на интелектуална собственост (в случая комплексът на ноу-хау).